Ваня Войнова е родена на 27. декември 1934 г. в гр.
София. Оставя името си в българския и световния спорт като една от
най-талантливите и най-титулованите български баскетболистки.
Ваня Войнова започва своята спортна
кариера като баскетболистка с най-обикновени гуменки на открита
площадка със сгурия. Там често я водел нейният брат. В детството си тя
обаче се увлича от балета и иска да се посвети на това изкуство.
“Не можех да си помисля, че ще зарежа балета и книгите и ще се
занимавам със спорт.” - признава за това време бъдещата звезда.
Но, докато гледала брат си, й харесало и да тича след топката.
За първи път сериозно се заела с
баскетбола, когато в гимназията няколко момичета решили да си направят
отбор, за да се състезават с други училища. Поканват и нея, а тя не
може да откаже на класа си, въпреки любовта си към балета. Тренират,
където им падне и където има свободно игрище. Само след година този
отбор става средношколски първенец /1949 г./. Докато играе за
гимназията, Ваня Войнова е забелязана от специалисти, които откриват
дарбата й и настояват тя да тренира по-активно и целенасочено. Не я
оставят намира, докато зрънцето талант не дава истински плодове.
Непосредствено след това ученическо първенство, Ивето, както галено я
наричат близките й, е включена в отбора на “Червено знаме”,
а от 1951 г. вече е състезателка на “Славия”. Още в
предишната година обаче /1950/ Ваня Войнова е включена в националния
отбор. Първата й среща с фланелката на националния тим е с отбора на
Чехословакия. Ваня е само на 16 години. Така младата спортистка тръгва
към върховете. “Тази игра стана смисъл в моя живот, даде ми
радости и сълзи, удовлетворение в професията, вгради се здраво в
семейството ми.” - признава по-късно В. Войнова.
Накратко: Ваня Войнова игра баскетбол от 1950 до 1968 година в националия отбор. Двадесет пъти е републиканска шампионска с вундертима на <<Славия>>! Със златни медали от европейското първенство в Лодз 1958 г., от Купата на европейските шампиони 1959 до 1963 г., със сребро на световното първенство през 1959 г. в Москва и бронз от световното първенство през 1964 г. в Перу, <<сребърна>> медалистка от европейските шампионати през 1962 г. в Мюлуз. Играеше на поста централна нападателка.
На въпроса в една анкета: <<Кой е най-големият Ви спортен успех - и личен на отбора Ви?>>, тя отговори: <<Няколко са, но много добре съм запомнила полуфинала за Купата на европейските шампионки с <<ТТТ>> (Рига) в София. Помня тълпата от хора по улиците към зала <<Универиада>> - когато движението се позабавяше те почукваха на прозорците на нашия
автобус и ни пожелаваха успех . . . Помня разбора на чист въздух до
алпинеума в Парка как гръмна нашият химн, слависткият химн, веднага
след победата ни. Такова затрогващо нещо друг път не съм преживявала,
не бих го дала за никакви материални награди>>.
В отговора и има не само информация за
нещо станало, той е показателен за морала на голямата спортистка.
Морал, който личи и в отговора и на друг въпрос от същата анкета: <<Какво Ви даде баскетбола?>> Много ценни уроци ми даде - отвръща Войнова. - Например: Имаш ли цел ще
намериш пътя към нея! Или: Никога Аз не е по-голямо от Ние! Или:
Щастието не е в наградата за доблестта, а в самата доблест! Или: Бъди
благодарна за грижите и признанието на хората! И прочие. Добре, че
мъдро съм носила славата и похвалите не ме промениха . . .>>